Написана през 1848 г. повестта на Ф. М. Достоевски е публикувана за първи път в списание „Отечественые записки“ с посвещение на приятеля му А. Плащеев.

„Бели нощи“ е повест за самотния човек, не открил себе си в несправедливия свят; повест за несъстоялото се щастие, отнетата любов и безплодните мечти…

Героят среща случайно красива непозната. И в душата му пламва жарка, макар и плаха, любов. Уви, обикновеното, достъпно за останалите усещане за щастие не сполита Мечтателя. Неговата Настенка е влюбена в друг. Едва замъждукал, блаженият миг угасва заедно с измамния блясък на кратката петербургска нощ. И Мечтателят отново остава сам…

***

Подбрахме 25-те най-красиви цитата от „Бели нощи“, които ще ви вдъхновят да прочетете, а и да препрочитате, тази красива история за първата любов на един петербургски Мечтател.

1. „Беше чудна нощ, такава нощ, каквато може да се случи само когато сме млади.“

2. „Знаете ли какво ми дойде сега в главата? Аз ви сравнявах вас двамата. Защо той – не сте вие? Защо той не е такъв, като вас? Той е по-лош от вас, макар да го обичам повече.“

3. „Така, когато сме нещастни, ние по-силно чувстваме нещастието на другите; чувството не се похабява, а се съсредоточава…“

4. „Боже мой! Цял миг блаженство! Та нима това е малко дори за цял един живот?…“

5. „Небето беше толкова звездно, толкова светло небе, че когато го погледнеш, неволно си задаваш въпроса: нима могат да живеят под такова небе разни сърдити и капризни хора?“

Кадър от филма “Бели нощи” 1959 г., режисьор Иван Пирьов.

6. „Не умея да мълча, когато сърцето ми говори.“

7. „О, как радостта и щастието правят човека прекрасен! Как сърцето кипи от любов! Струва ти се сякаш искаш да излееш цялото си сърце в едно друго сърце, искаш всичко да бъде весело, всичко да се смее. И колко заразна е тази радост!“

8. „Аз вървях и пеех, защото, когато съм щастлив, непременно си тананикам нещо под носа, като всеки щастлив човек, който няма нито приятели, нито добри познати и който в радостен миг няма с кого да сподели радостта си.“

9. „Защо най-добрият човек винаги сякаш крие нещо от другия и не споделя? Защо направо, сега, не каже какво му е на сърцето, като знае, че думите му няма да отидат на вятъра? А то всеки гледа така, сякаш е по-строг, отколкото е наистина, сякаш всички се страхуват да не оскърбят своите чувства, ако избързат да ги изкажат…“

10. „И пак се питаш: какво направи с твоите години? Къде съхрани най-доброто си време? Живял ли си или не? Виж, казваш си, виж как студено става в света. Ще минат още години и след тях ще дойде мрачната самота, ще дойде с бастуна си треперещата старост, а след тях е мъка и скръб. Ще избледнее твоят фантастичен свят, ще замрат, повяхнат твоите мечти и ще опадат като жълтите листа от дърветата…“

11. „Аз съм мечтател; имам толкова малко действителен живот, че минути като тази, сегашната, смятам за извънредно редки и не мога да не ги повтарям в мечтанията си.“

12. „Той сам е художник на своя живот и го твори за себе си всеки час отново, по собствено желание.“

13. „…и за какво мога да мечтая, когато аз вече наяве бях толкова щастлив до вас!“

14. „…моята девойка се оказа умница: това никога не пречи на красотата.“

15. „Обичам ви затова, че не се влюбихте в мен.“

Кадър от филма “Бели нощи” 1957 г., режисьор Лукино Висконти.

16. „Жал ви е, че така скоро, така безвъзвратно повяхна мигновената красота, че така измамно и напразно блесна тя пред вас – жал затова, че нямахте време дори да я обикнете… И все пак моята нощ беше по-добра от деня!“

17. „Дали слънчевият лъч, внезапно надникнал иззад дъждовния облак, пак се скри зад него и всичко пак потъмня пред очите ми; или може би пред мен премина така неприветливо и тъжно цялата перспектива на моето бъдеще и аз се видях такъв, както сега точно след петнайсет години, застарял, в същата стая, също така самотен…“

18. „Има нещо неизяснимо трогателно в нашата петергбурска природа, когато тя, с настъпването на пролетта изведнъж показва цялата си мощ, всички дарени ѝ от небето сили, покрива се с млада зеленина, гизди се, изпъстря се с цветове…“

19. „И ние не знаехме за какво да говорим, смеехме се, плачехме, изричахме хиляди думи без връзка и смисъл; ту вървяхме по тротоара, ту изведнъж се връщахме назад и тръгвахме да пресичаме улицата; след това се спирахме и отново минавахме на крайбрежната улица, бяхме като деца…“

20. „Аз създавам в мечтите си цели романи.“

Кадър от филма “Бели нощи” 1957 г., режисьор Лукино Висконти.

21. „Чуйте: вие прекрасно разказвате, но не можете ли да разказвате някак не толкова прекрасно? А то вие говорите сякаш четете книга.“

22. „И ние се разделихме. Аз се разхождах цяла нощ; не можех да се реша да се върна в къщи. Бях щастлив… до утре!“

23. „Още от сутринта започна да ме измъчва някаква необичайна мъка. Изведнъж ми се стори, че мене, самотника, всички ме изоставят и всички се отдръпват от мен.“

24. „Пречат ми такива странни мисли; такива тъмни усещания, такива още неясни за мен въпроси се тълпят в съзнанието ми – а някак нямам нито сила, нито желание да се освободя от тях. Не съм аз, който може да намери изход от това!“

25. „И напразно мечтателят се рови в пепелта на своите стари блянове, търсейки в тази пепел поне някаква искрица, за да я разпали, да съгрее с възродения огън изстиналото си сърце и да възкреси в него отново всичко, което преди му е било така мило, така е трогвало душата, така разкошно го е мамило, че кръвта е кипвала и сълзи са бликвали от очите му!“

ЦИТАТИ ОТ РОМАНА “Бели нощи” на Ф. М. Достоевски.