Махалата на совите

За „Махалата на совите" на Горан Атанасов

В непознатата махала на совите с Горан Атанасов
Репортерът пристигна от София в малко селце из пущинаците на Северозападна България. Беше късен ноември и улиците потъваха в кал. Изпратиха го от голям ежедневник да опише живота в едно обикновено селце.

Разкази и портрети от Северозапада
Знаеше, че ще бъде лесно. За Северозапада е винаги лесно да се говори. Тук всичко е най. Най-беден, най-изоставен, най-изпаднал. Но репортерът беше млад и нахъсан, искаше да напише хубава статия, нетипична. Избра си Владимирово.
Село никому непознато, но близо до областния град Монтана, само на 20 км, което щеше да му даде възможност, ако се наложи, да се прибере вечерта и да нощува в прилични условия.

Отзиви

„Неслучайно народът е казал, че: „Хубавите работи бавно стават”. Добре е да вървиш бавно – пулсът не се ускорява, добре е да се храниш бавно – стомахът не се натоварва, добре е да четеш бавно – смисълът не се изплъзва. А май е добре и да пишеш бавно – по-дълбоко овладяваш словото…

На тъкмо такова бавно писане сме свидетели в сборника с разкази на Горан Атанасов „Махалата на совите”. Това са промислени разкази, изпитани връз кожата на автора, изпробвани, за да се получи един текст, в който тъкмо бавното, тъкмо незабързаното, тъкмо айляклийското са приемливата и желаната житейска концепция.

Те започват с „преди”, за ни кажат и подскажат, че точно тоя ритъм на живот, съобразен с природния, прави човека милостив, съпричастен, насърчаващ себеподобните си, а не чужд, хладен и безразличен спрямо тях. А завършват с „после“, защото искат да покажат, че такъв начин на живот е възможен и днес, въпреки настояванията на актуалността, че не бива да си го позволяваме.

… Разбира се, срещаме в разказите на Горан Атанасов и неизбежните чешити – едни герои в българския разказвачески почерк, които той описва с неподправена наслада и искрено удоволствие. Напълно естествено е да ги срещнем, между другото, след като сме на Балканите. И може да се запитаме защо имаме тук толкова чешити, може дори да се опитаме да дадем възможен отговор.

Според мен той се крие в местната страст към особеното, към пo’ така живеенето, което излиза извън коловозите на общоприетото и тъкмо поради това е симпатично и примамливо.“ Митко Новков