„На дъното в Париж и Лондон“ е дебютната и донякъде автобиографична повест на прохождащия в литературата Ерик Артър Блеър, издадена на 9 януари 1933 г., и първото произведение, подписано с псевдонима Джордж Оруел.

И макар че получава добри отзиви от критиците, по онова време книгата се продава в доста скромен тираж. Базирана на реални събития от живота на автора, историята ни отвежда в Париж и Лондон, където в началото на писателската си кариера Оруел се препитава предимно като мияч на чинии в ресторанти.

Повестта се състои от две части: първата разказва за приключенията на Оруел в Париж, а втората – в Лондон. Хронологията в живота му е в обратен ред.  В интервю Оруел споделя:

 „Що се отнася до истинността на разказа ми, мога да кажа, че нищо не съм преувеличил, като изключим това, че всички писатели преувеличават на места. Не смятах, че съм длъжен да описвам събитията в тяхната последователност, но всичко разказано в книгата действително се е случило в един или друг момент. Едновременно с това персонажите ми са замислени не толкова индивидуалности, колкото като типични парижани и лондончани от своята класа.“

След като напуска работа в колониалната полиция в Бирма, Оруел решава да стане писател и през 1927 г. се връща в Англия. Там той наема стая на Портобело Роуд и събира материали за първото си есе, както и за втората половина на повестта „На дъното в Париж и Лондон“.

През пролетта на 1928 г. се мести в Париж на 6 Rue du Pot de Fer в Латинския квартал, където работи върху романите си и публикува статии в няколко списания. След като година по-късно се разболява сериозно, а от квартирата му са откраднати всичките му пари, дали от нужда или за да събира материали, Оруел започва да работи като мияч на чинии в модерен хотел в Париж, описан в „На дъното в Париж и Лондон“. Първият вариант на повестта е с работно заглавие „Дневникът на един мияч на чинии“ (Scullion’s Diary) и съдържа само материалите от Париж.

Завършен е през 1930 г. Лондонската част е добавена по-късно и се състои от своего рода кратки разкази, които авторът смятал да продава на вестници, но нямал особен успех. В крайна сметка се получила цяла увлекателна книга.

Две години по-късно, след като получава отказ от издателство «Jonathan Cape», разширенният с лондонските глави текст попада в издателство Victor Gollancz Ltd. Оруел преработва леко текста, променя заглавието и „На дъното в Париж и Лондон“ излиза от печат. И тъй като не желае да използва собственото си име, той избира псевдонима Джордж Оруел.

Защо да прочетете „На дъното в Париж и Лондон?

Дебютната повест на Оруел е забележителна с трезвото и несантиментално описание на мизерията. И въпреки че е написана през първата половина на двайсети век, тя повдига въпроси за неравенството и социалната несправедливост, които са актуални и днес. Оруел разказва за приключенията на беден английски писател, който открива себе си, навлизайки в потайностите на две големи европейски столици.
В търсене на работа, прехрана и подслон той се сблъсква със странни персонажи, попада в невероятни ситуации, и всичко това е разказано с характерните за писателя хумор и искреност.

Парижките бор­деи поначало са свърталище на чешити – хора, изпаднали в самотни, полуналудни житейски коловози, и отказали се от опитите да бъдат нормални и благопристойни. Бедността ги освобождава от обичайните стандарти на поведение, тъкмо както парите освобождават хората от необходимостта да ра­ботят. Някои наши съквартиранти живееха неописуемо чу­дато.

Цялата работа с псуването, особено я Англия, е много за­гадъчна. В самата си същност то е ирационално, като магията – всъщност е вид магия. Но съдържа в себе си и парадокс, а именно: когато псуваме, искаме да шокираме или нараним, а го правим чрез изричането на нещо, което трябва да остане в тайна – обикновено нещо, свързано със сексуалните функ­ции. Странното е, че когато една дума се утвърди като псув­ня, сякаш изгубва първоначалното си значение; сиреч изгуб­ва онова, което я е превърнало в псувня. Думата става ругат­ня, защото означава нещо определено, но понеже е станала ругатня, престава да означава това нещо…

Работата в хотела ме накара да осъзная истинската цена на съня, тъкмо както гладът ме научи да осъзнавам истинска­та цена на храната. Сънят престана да бъде просто физичес­ка потребност; той бе разкош, повече разточителство, откол­кото отмора. Дървениците вече не ме притесняваха. Марио ме научи как да се справям с тях, а именно – с пипер, поръсен обилно в завивките. От него кихах, но гадините го ненавиж­даха и емигрираха по другите стаи.

“На дъното в Париж и Лондон” е първата книга на Джордж Оруел (1903 -1950). В тази донякъде автобиографична творба, забележителна с трезвото и несантиментално описание на мизерията, Оруел разказва за приключенията на беден английски писател, който открива себе си, навлизайки в потайностите на две големи европейски столици.